„И ТЫ ШЕЛ С ЖЕНЩИНОЙ...”
Игорь Васильевич Лотарев/ Северянин (1887-1941 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
С ЖЕНА ВЪРВЕШЕ ТИ
С жена вървеше ти – и не отричай. Всичко аз видях, не говори.
Блондинка. Крехка. Черен бе костюмът й. Английски. С шапка на глава –
ажурна. Цялата в шибои. В портокаловите утринни зари
печални бяхте. Както аз! Край момини сълзи във влажната трева.
Не се изплаших – аз разбрах: ти мигновение бе, аз пък вечност бях.
И се усмихнах аз сред цветен плач, такава светла. И се разрази
в душата ми покой, в безкрая скрих се. Бях дете. И цяла вечер пях.
Да, ти с жена вървеше. После, без да искаш, погледа й просълзи.
Ударения
С ЖЕНА ВЪРВЕШЕ ТИ
С жена́ върве́ше ти́ – и не отри́чай. Вси́чко аз видя́х, не говори́.
Блонди́нка. Кре́хка. Че́рен бе костю́мът й. Англи́йски. С ша́пка на глава́ –
ажу́рна. Ця́лата в шибо́и. В портока́ловите у́тринни зари́
печа́лни бя́хте. Ка́кто а́з! Край мо́мини сълзи́ във вла́жната трева́.
Не се́ изпла́ших – аз разбра́х: ти мигнове́ние бе, аз пък ве́чност бя́х.
И се усми́хнах аз сред цве́тен пла́ч, така́ва све́тла. И се разрази́
в душа́та ми поко́й, в безкра́я скри́х се. Бя́х дете́. И ця́ла ве́чер пя́х.
Да, ти́ с жена́ върве́ше. По́сле, без да и́скаш, по́гледа й просълзи́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Северянин
И ТЫ ШЕЛ С ЖЕНЩИНОЙ...
И ты шел с женщиной, – не отрекись. Я всё заметила, – не говори.
Блондинка. Хрупкая. Ее костюм был черный. Английский. На голове –
Сквозная фетэрка. В левкоях вся. И в померанцевых лучах зари
Вы шли печальные. Как я. Как я! Журчали ландыши в сырой траве.
Не испугалась я, – я поняла: она – мгновение, а вечность – я.
И улыбнулась я, под плач цветов, такая светлая. Избыток сил
В душе почувствовав, я скрылась в глубь. Весь вечер пела я. Была – дитя.
Да, ты шел с женщиной. И только ей ты неумышленно взор ослезил.
1912 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург и преводач Игор Северянин (Игорь Васильевич Лотарёв/ Северянин) е роден на 4/16 май 1887 г. в Петербург. Редовно публикува поезия от 1904 г. Съосновател е на литературното направление егофутуризъм (1911 г.). От 1918 г. живее в Естония. Превежда поезия от френски, естонски, полски и югославски поети. Преводач и съставител е на антологията с естонски поети на руски език „Поэты Эстонии” (1928 г.). Гастролира в различни страни на Европа и изнася публични четения в Латвия, Литва, Полша, Германия, Дания, Чехословакия, Финландия, България, Румъния, Югославия, Франция и др. Автор е на над 50 стихосбирки, сред които „Зарницы мысли” (1908 г.), „А сад весной благоухает” (1909 г.), „Интуитивные краски” (1910 г.), „Весенний день” (1911 г.), „Качалка грёзэрки” (1912 г.), „С крестом сирени” (1913 г.), „Громокипящий кубок” (1913 г.), „Златолира” (1914 г.), „Victoria regia” (1915 г.), „Поэзоантракт” (1915 г.), „Ананасы в шампанском” (1915 г.), „Собрание поэз” (1918 г.), „За струнной изгородью лиры” (1918 г.), „Поэзо-концерт” (1918 г.), „Creme de Violettes” (1919 г.), „Puhajogi” (1919 г.), „Вервэна” (1920 г.), „Менестрель” (1921 г.), „Миррэлия” (1922 г.), „Падучая стремнина” (1922 г.), „Плимутрок” (1922 г.), „Фея Eiole” (1922 г.), „Соловей” (1923 г.), „Трагедия титана” (1923 г.), „Солнечный дикарь” (1924 г.), „Роса оранжевого часа” (1925 г.), „Колокола собора чувств” (1925 г.), „Рояль Леандра” (1925 г.), „Классические розы” (1931 г.), „Адриатика” (1932 г.), „Медальоны” (1934 г.), „Рояль Леандра” (1935 г.) и др. Умира на 20 декември 1941 г. в гр. Талин, Естония.